Планински летен шахматен лагер

27 април 2014

 

Дата на заминаване: 29 юни

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пакетната цената включва :

-8 дни / 7 нощувки в хотел „Пирински Рай „ 3*   http://www.hotelpirinskiray.com/

- Пълен пансион

- Засилено шахматно обучение и множество турнири на различни контроли

- Спортни занимания

- Възможност за множество екскурзии в историческия район, изпълнен със забележителности

- събиране на чай

- Поход до паметника на Гоце Делчев

- Учителка

Собствено медицинско лице

-Хотела разполага със цифрова телевизия, сауна , билярд, интернет, паркинг.

За вашето страхотна почивка ще се грижат екип от дългогодишни специалисти и доказали се шахматни треньори.

 

Попови ливади, известна също като Папазчаир, е красива местност, разположена в седловината между средната и южната част на Пирин. Съвсем наблизо е китното селце Делчево (4-5 км), известно с автентичните си възрожденски къщи, накацали живописно по планинските чукари. Общинският център Гоце Делчев, пък, е само на 7-8 км от Попови ливади. Местността се разпознава като туристическа атракция поради красивата си естествена среда, свежия въздух и условията за активен туризъм в региона. Под каквото и да е наименование да присъства в туристическите брошури, местността винаги е хвалена с обширните си поляни и удивително очарователните си гори. Попови ливади се състои от няколко по-малки местности – Гълъбова поляна, Влашка червка, Васильова мандра, Пункта и още по-малки, почти незначителни като самостоятелни зони. Всички те се характеризират с живописни ливади, лековити билки и редки цветя. Освен билкари, в местността Папазчаир могат да бъдат срещнати и гъбари. Безспорно обаче туристите с особена любов към природата си остават най-честите посетители на района. В близост до местността, а и по някои от поляните ѝ са построени приятни частни и ваканционни вили и къщи за почивка. Не са рядкост и хотелите в Попови ливади. В местността и близо до нея има и няколко планински хижи, както и стари почивни станции, които макар и малко ретро на външен вид, по нищо не отстъпва на удобствата на съвременните хотели. От Папазчаир стартират няколко еко пътеки. Някои от тях водят до местностите Млаки и Мура, както и до планинското възвишение Свещеник. Историята на тази местност се свързва с размириците по време на турското робство и национално-освободителните движения в региона на Гоце Делчев. По време на османското иго един свещеник от града решил да се укрие в планинските поляни между Ореляк и Свещеник. Малко по-късно попът е последван от други миряни и християни. След време, по-голяма част от тях вече идвали не защото имали проблеми с турската власт, а защото дочули за живописния района с красивите поляни, които техният поп превърнал в своя ново място за живеене.

Ковачевица – Село Ковачевица

Село Ковачевица е разположено в поречието на река Канина (Кървава река), заобиколено от високите дъбрашки ридове в югозападния дял на Родопите. В този планински район на Югозападна България в живописната долина на Канина се намира единственият път, който води към град Гоце Делчев и долината на река Места. Ковачевица се намира в Благоевградска област, като е част от община Гърмен. Най-близкото населено място е Горно Дряново, което е на 5 километра. От тук град Гоце Делчев се намира на разстояние от 24 км.

Още една транспортна артерия се спуска от Огняново отвежда до селото-музей Ковачевица. То е безценна историческа забележителност, предимно защото е успяло да съхрани специфичната родопска архитектура от времето на Българското Възраждане. Селото представлява идеално място за културно-опознавателен туризъм и спокоен отдих сред традиционните родопски къщи. Ковачевица е отлична дестинация за планински и пешеходен туризъм през уикенда.

През 1623-1625г. и по-късно – през 1656г., българското население от околността търпи принудително помохамеданчван. Тогава българите, които не желаели да приемат исляма, напускат домовете си, като изоставят имотите си и близките си и намират спасение в по-високите и непристъпни части на планините. Изобилието на питейна вода в землището на село Ковачевица, обширните пасища, мекия климат и откъснатостта от набезите на турците, благоприятстват заселването на бежанците. Именно по този начин се формира селото преди около 4-5 века. През 18 век в селото пристигат и българи от западна Македония. За това днес свидетелстват двете части на селото, горната „Банева“ и долната „Арнаутска“ махали.

През Възраждането Ковачевица е било просветителски и църковен център в Неврокопско. Уникален архитектурен паметник е църквата “Свети Никола” е построена през 1847 г. от прочутите ковачевски дюлгери с доброволния труд на населението. Турската власт обаче разпорежда тя да с е вкопае в земята, като се намира в ниската част наКовачевица. През 1900 – 1912 година преди освобождението на селото, населението издига до самата църква четириетажна камбанария. Двете разнокалибрени камбани са отлети на място от прочутите горноброжденски майстори от събраните безвъзмездно от населението звънци и чанове, които майсторите претопили.

Около възникването на името на Ковачевица има една легенда. Тя гласи как след смъртта на изкусния ковач и дюлгерин Марко, жена му Гина поема съдбините на осиротялото семейство. Когато близки и познати от околните селища отивали при нея казвали: “Отиваме до Ковачевица”, т.е. до жената на ковача. Така в течение на времето се утвърдило името на махалата, около която по-късно се групирали всички околни махали, за да се бранят от зачестилите разбойнически нападения и поставили началото на сегашното село Ковачевица.

Днес къщите в Ковачевица са все още почти изцяло изградени от камък, включително и покривите, като само при най-високите последният етаж е от дърво. Ковачевица е едно от най-известните и красиви български села, както и исторически и архитектурен резерват от 1977 г., подобно на Копривщица и Стария Пловдив.

Никополис ад Нестум

На 7 километра източно от град Гоце Делчев е разположено древното римско селище Никополис ад Нестум(Nikopolis ad Nestum). В тази югоизточна част на България, между местностите Марчов чифлик и Хисарлъка, в южната част на землището на село Гърмен са успели да се съхранят останките на Никополис, който са на възраст от около 16 столетия.

Сам по себе си Никополис ад Нестум е изключително важен археологически паметник. Целият открит исторически комплекс се разпростира на 14 км площ. От тук балнеологичното селище Огняново е съвсем близо. За да посетите древното римско селище ще са ви нужни само около 15 мин път с кола.

Никополис ад Нестум е безценно съкровище, защото е един от малкото запазени антични градове в България и единствен на територията на Родопите от периода на римското владичество на Балканите. Днес той е обявен е за археологически и архитектурен паметник от античността и средновековието.

В буквален превод Никополис ад Нестум означава град на победата, разположен на река Места. Никополис ад Нестум е бил основан от римския император Траян I и за продължава да е е обитаван повече от 14 века, като най-интензивен живот е имало през късно античния епоха (4-6 в.).

Никополис ад Нестум е основан през 106 година на мястото на тракийското селище Александрополис от римския император Траян, в чест на победата му над даките. Селището е разположено на пътя, свързващ Егейския бряг с главната магистрала Виа Егнация през Родопите, Тракийската низина и Филипополис (днешен Пловдив). Като ключово кръстовище стратегическото му разположение спомага за формирането му като център с икономическо, политическо и културно значение в периода на своя разцвет през периода 2 – 6 век.

В Никополис ад Нестум са сечени монети от времето на император Комод (180-192 г.) до управлението на император Каракала (211 – 217). Намерените монети и оброчни релефи свидетелстват за почитането на божествата – Зевс, Плутон, Хермес, Тракийския конник, Асклепий и Хигия, както и речния бог Места и почитаните от траките Арес и Дионис.

В края на 6 век славяни и авари нападат Никополис ад Нестум и го разрушават. През 9 – 10 век градът отново се възражда под името Никопол и просъществува чак до 13 век, когато отново е сринат при походите на кръстоносците. През Късното Средновековие на част от мястото има българско селище, а в югоизточната част на укрепения град – турски чифлик. През османското владичество градското селище се измества на няколко километра на запад като името му се запазва във формата Неврокоп (днешен Гоце Делчев).

При разкопки на Никополис ад Нестум са разчистени 280 м крепосни стени, основи от обществени и култови згради, надгробни могили. Открити са фрагменти от оброчен релеф на Тракийския конник, статуйка на Хермес, старохристиянска надгробна плоча, над 95 златни и около 22 други монети, стъклени, бронзови и керамични съдове, златен пръстен и други. В близост до укрепения град са открити 2 раннохристиянски базилики от 4 в.

Огняново – Добре Дошли в Огняново

Огняново е българско село, разположено в югозападна България, съвсем близо до границата с Гърция. На 12 километра в югозападна посока е разположен Гоце Делчев, който е най-близкият по-голям град в района. От курортното градче Банско селото отстои на около 40 км и на около 200 км от столицата София. Цели четири планини се издигат между Огняново - Пирин, Родопите, Славянка и Стъргач. Селото е част от територията на община Гърмен, като обхваща части от долината на река Места и от западните склонове на Дъбрашкия дял на Родопите. Днес Огняново е известен балнеоложки център с отлична база.

Село Огняново е с надморска височина 540 метра и с благоприятен климат, а като се прибави и минералният извор на територията му, селището се превръща в отлично място за балнеоложки и селски туризъм. Минералният извор в Огняново е известен с наименуванието Мирото, който се е експлоатирал още в древността. От лековитите свойства на водата му са се възползвали хората в далечната римска епоха.

В съчетание с благоприятният климат Огняново предлага и красиви живописни природни гледки. Разположено в богат на растителност хълмист район, селото е заобиколено от Пирин и Родопите, които са едни от най-атрактивните за туристически походи планини в България. Чистият планински въздух в съчетание с меките климатични условия, характерни за югозападната част на страната правят Огняново отлично място за почивка и отдих през уикенда.

Специфичният микро климат на района е свързан с цъфтенето на естесвените акациеви насаждения. Локалните въздушни течения по долината на р. Канина пък спомагат за разнасянето във въздуха на невероятния акациев аромат.

Огняновските минарални бани се състоят от 24 термоминерални извора със сумарен дебит 102 л/сек и ср. температура на водата 39 -40 градуса по Целзий. Най-известният и най-голямият извор тук -Мирото е част от т.нар. извор Крайречно, който има 2 локализации. Едната обхваща минералните води в района на т. нар Градски бани, намиращ се на 1, 5 км северно от Огняново, а другата е около профилакториум Огняново.

Лещен – Село Лещен

Село Лещен е известно ваканционно селище и едно от най-добрите места в България за селски туризъм. Базата и условията, които Лещен предлага на своите посетители са от първокласно ниво, разбира се, съчетани с типичната атмосфера на възрожденско българско село. Може би никъде другаде в страната няма такава уникална симбиоза между възрожденска атмосфера и модерен комфорт.

Лещен е разположен върху южния склон на Западните Родопи, в община Гърмен. Столицата София е на около 200 км. от това приказно кътче на Югозападна България. Панорамата от селото открива незабравима гледка не само към Родопите, но и към Пирин планина.

Отличните условия за селски туризъм в Лещен са благодарение на около 30-те къщи, 15 от които са прясно реставрирани в последните години и предлагат възможност за настаняване срещу наем. Къщите са с просторни чардаци, китни дворове и механи, в които клиентите имат възможност да приготвят сами храната си с продукти от местното стопанство, макар че ресторантът предлага невероятни местни специалитети, познати и на чужденците.

Всички стаи в реставрираните къщи в Лещен са реновирани и оборудвани с телефон, сателитна телевизия и компютърна връзка. Къщите имат просторни чардаци и цветни дворове. Централната улица е постлана с калдъръм и на нея са разположени магазинчетата за сувенири.

На един от хълмовете на Лещен е направена къща изцяло от глина, която обаче е обзаведена с всички удобства на съвременния свят. Разбира се има възможност да наемете глинената постройка, като нощувката е около 120 лв.

Всички къщи и механи са свързани с главната улица, минаваща презЛещен. Тази улица е постлана с калдъръм и на нея са разположени магазинчетата за сувенири, откъдето туристите могат да се сдобият с уникални Български сувенири, както и да се разходят и да попият атмосферата на националния дух и традиция.

Четирите сезона на годината предлагат различни начини на забавления и отдих – лов и риболов, езда в планината, плуване и балнеолечение в близкия курорт Огняново, който се намира само на 5 км. с открит и закрит басейн. Посетителите тук могат да се забавляват с бране на гъби и билки, разходки до съседните етнографски комплекси на Ковачевица, Долен и Делчево, както и еднодневни пътувания до Роженския манастир край Мелник и първокласния ски-курорт Банско.

В Лещен има възможност да си направите джип сафари и да бъдат посетени резерватът “Тъмната гора” с вековни буки и елови дървета, скалните образования, които са тракийски светилища “Козият камък” и “Черната скала”, каньонът на река Канина и местността “Синият вир”.

Гостите на Лещен могат да разгледат колекцията от народни инструменти и домашни тъкани, сбирката от картини и старинни фотографии, които представят етнографското и културно наследство на селото. Някогашното килийно училище в гоцеделчевското село Лещен е днес привлекателна кръчма, която предлага невероятни местни специалитети.

Именно тази част е известна като Мирото. Тя се състои от 17 извора, като има два открити басейна. Те са и най-горещите в района с температура 42, 5 и 42 градуса по Целзий. Точно тук е открита и стара римска баня, която днес е обявена за паметник на културата.

Крайселско е другият минерален възел, който се намира на на 600 м северно от Огняново в района на т. нар. Селски бани. Тук природата е формирала 7 извора с общ дебит 17 л/сек, чиято температура достига около 16-40 градуса по Целзии. Водите са бистри, безцветни, със слаб дъх на сероводород. Абсолютно всички минерални извори на територията на селото са без санитарно – химическо замърсяване и са бактериологично чисти.

Физико-химичният им състав ги охарактеризизра като хипертермални и слабо минерализирани . Според местните минералните води тук лекуват над 100 вида заболявания, сред които болести на опорно-двигателната система, ендокринната, дихателната и храносмилателната системи, обмяна на веществата, нервни, гинекологични и сърдечно-съдови болести. Всеки месец за балнеологични процедури тук пристигат около 2000 души, сред които и чужденци от цяла Европа.

Самото село Огняново разполага с кметство, поща, кино, аптека, здравна служба, детска ясла и детска градина. Ежегодно на патронния празник на църква Успение Богородично на 15 август, се провежда традиционен събор вОгняново, който продължава два дни с концерти и борби. Другото, с което е известнo Огняново и областта, е голямото богатство на пъстроцветни черги, тъкани на стари домашни станове.

Гоце Делчев – град Гоце Делчев

Град Гоце Делчев е разположен в Гоцеделчевската котловина, в югоизточното подножие на Среден Пирин, по двата бряга на Неврокопска река (Градска река), приток на река Места, която тече на 3 км източно от Гоце Делчев. В тази югозападна част на България районът е предимно планински и граничи с общините Хаджидимово, Гърмен, Банско и Сандански. Столицата София е разположена на около 200 км, а на 97 км от Гоце Делчев се намира и областният център Благоевград. На около 12 километра от града, в посока Родопите се намират прочутите Огняновски минерални извори, а над тях се подреждат архитектурните шедьоври Лещен и Ковачевица.

До 1951 година името на града е Неврокоп. Неврокоп възниква в близост до древния град Никополис ад Нестум, чиито развалини се намират на 9 километра източно. Край съвременния град Неврокоп са открити останки на крепост и селище, датиращи от 9 — 10 век, които се считат за непосредствени предци на сегашния град. Музеят вГоце Делчев съхранява за момента старинна римска колесница, открита наскоро в региона. Освен това тук намират място и изложбите на антични предмети, открити при разкопките на Никополис ад Нестум.

Най-подробно описание на Гоце Делчев по османско време е дадено в том 7 на Сеятхатнаме на османския пътеписец Евлия Челеби. Той описва града като голям, хубав, с много джамии, текета на дервиши, ханове, хамами, училища и много красиви къщи, както и резиденции на многобройната провинциална администрация. Това селище през османско време e бил и център на културния живот.

През 18 век Гоце Делчев бавно се разраства. През 1847 година пътешественикът Август Викеснел вижда стотици къщи (500 на брой през 1569 година), в които живеят турци, българи и неколцина гръцки семейства. Той отбелязва 12 минарета, значителен по размерите си пазар с много ханове и кафенета.

През 19 век наред със земеделието, скотовъдството и пчеларството в Гоце Делчев се развиват занаятите звънчарство, златарство, самарджийство, абаджийство, кожарство, както и търговията с дървен материал. Местни кираджии и търговци пренасят и продават стоки на панаирите в градовете Сяр, Драма, Мелник и село Узунджово. От втората половина на 19 век езегодно през август се провежда Неврокопският панаир, на който се стичат търговци от цялата Османска империя, Австро-Унгария, Франция и други страни.

Природната местност, в която се намира Гоце Делчев е изключително богата и разнородна – тук има равнини, котловини, планини и речни каньони. На фона на много добре изразените планински части изпъква изключително красивата Гоцеделчевска котловина с атрактивни разломи, от които бликат множество минерални извори. Притоците на река Места са набраздили планинските склонове с тесни проломни долини, които са основен потенциал за маршрутнопознавателния туризъм.

В района на община Гоце Делчев влиза част от територията на Народен парк „Пирин“, обявен за такъв с цел да се запазят уникалните екосистеми и ландшафти на Пирин планина. В територията на парка попадат водосборите на голям брой реки и езера. Растителното богатство включва близо 2000 висши растителни вида, като над 110 от тях попадат в Червената книга на България. Твърде разнообразен е и животинският свят – диви кози, мечки, вълци, сърни и др.

На 1.5 км западно от град Гоце Делчев растат вековните кестенови дървета Близнаците. Рибарникът край р. Места (3 км по шосе и 2 км по черен път в североизточна посока) предлага атрактивни занимания и консумация в специализирания рибен ресторант.

От Гоце Делчев могат да се предприемат пътувания до известния национален и международен туристически център Банско, който се намира на 32 км. През местността Попови ливади, която е климатичен планински курорт, по живописни планински пътища след 44 км се стига до самобитното село Пирин, прочутия Роженски манастир (79 км) и културно-историческия резерват Мелник, който е на разстояние от 80 км.

Побързайте да се включите местата са ограничени!!!!!!!

Записване до 30 април

 



Нашите състезатели

Ели Чиликова

момичета

Елиф Мехмед, Ралица Маркова,  Радостина Дулева

Виж още

Харесайте ни във Facebook

Вижте ни във Facebook