(1) Galunova,Tsveta (1912) - Efroimski,Marsel (1812)
WORLD YOUTH CHAMPIONSHIP 2007 (12G) Antalya (5), 22.11.2007


Обяснения от Любомир Сирков, треньор в ШК "ЦСКА" (София), cskaclub.com

Ходовете, върху които цъкате с мишката, ще се изобразяват на шахматното табло в лявата половина на страницата.
Тази партия бе играна в 5-тия кръг на Световното първенство за момичета до 12 г. в Анталия (Турция) през ноември 2007 г. До този момент и двете противнички имаха пълен актив от по 4 т., т.е. бяха побеждавали във всичките си партии досега в турнира.
1.e4 e6 2.d3
Срещу Френска защита белите избират построение, което най-често се нарича "Староиндийско начало" и обикновено води до дълга маневрена борба, в която белите най-често подготвят настъпление на царския фланг, а черните търсят контраигра на дамския. Цвета Галунова от години играе така с белите и добре познава повечето позиции, които се получават. Затова тя изигра доста бързо първите 7 хода.

2...d5 3.Nd2 Nf6 4.Ngf3 b6 5.g3 dxe4 6.dxe4

Друг възможен ход тук е [6.Nxe4!? но почти никой не играе така. А ходът си е съвсем логичен - все пак белият кон, ако си остане на d2, още дълго ще стои доста по-зле от черния кон на f6...]

6...Bb7 7.Bg2?
Това е последният от ходовете, които белите изиграха максимално бързо. Тук черните се замислиха за около 10-тина минути. Дали белите не поставят някаква уловка? Наистина, може ли да се вземе пешката на e4 - и ако да, то как точно : с коня или с офицера? И въобще разумно ли е да се взимат пешки в дебюта, преди да си си развил всички фигури?

7...Nxe4
След продължително обмисляне черните се "хващат" на уловката. Аз наблюдавах тази партия по интернет и когато изминаха повече от 10 минути, а след това и повече от 15 минути преди белите да направят своя следващ ход, почна да ми става ясно, че все пак последният им ход е бил не уловка, а недоглеждане - или "недоспомняне". Докато чаках следващия ход на белите, аз самият започнах да си спомням, че около 3 години по-рано в партия с дъщеря ми (Дарена Сиркова) Цвета Галунова вече беше приложила успешно подобна временна жертва на пешка - само че там и двете страни като че ли вече бяха направили рокадо, или поне аз това си спомнях. Тогава Дарена взе тази пешка и след неочакваните усложнения обаче накрая остана с пешка по-малко и само по някаква случайност успя да се измъкне с реми някъде в ендшпила. Основната идея на белите при жертването на пешката на е4 се състои в това, че по този начин се разкрива диагоналът h1-a8, и поради незащитеността на черния офицер на b7, а също и на топа на a8, черните могат да изпитат затруднения. Тъй като белите все още не бяха изиграли своя ход, почнах да проверям дали други шахматисти също са били изправени пред тази позиция - и открих, че тя вече се е срещала в поне 16 публикувани партии: в 11 от тях черните са приели жертвата на пешката е4 и то именно по начина, по който стори това и Марсел Ефроимски, състезателка от Израел.
[Погрешно е 7...Bxe4? защото след 8.Nxe4 Qxd1+ 9.Kxd1 Nxe4 10.Nd4 f5 11.Bxe4 fxe4 12.Nxe6 Kd7 13.Ng5 белите печелят пешка]

8.Ng5!?
Това е ход, игран след около 30 минути обмисляне! Тук е мястото да поясним, че на световното първенство в Анталия през 2007 г., когато беше играна тази партия, всеки от състезателите получаваше по 90 минути плюс 30 секунди за всеки изигран ход, с добавяне на още 30 минути след 40-тия ход - време, което за повечето деца се оказваше повече от достатъчно. Браво на Цвета, че взе решението да отдели толкова много време на този ход, защото позицията наистина е много сложна. Ето другите основни възможности пред белите, които те трябваше да разгледат и поради една или друга причина да отхвърлят, за да стигнат до решението да изиграят именно хода в партията (които е и 'новинка', т.е. не се е срещал досега):
[8.Nh4? Nc5 ;
8.Ne5!? именно този ход е довел белите до успех в поне една от играните досега партии - тази на Юртаев срещу Бандза през 1983 г., когато обаче черните са пропуснали да изберат печеливщото Nc3! (по-слабо е 8...Nxf2? поради 9.Qh5 (но не веднага 9.Qe2? Bxg2 10.Qxf2 Qf6! ) 9...g6 10.Qe2 Bxg2 11.Qxf2 Qd5 12.Qxf7+ Kd8 13.Qf6+ Kc8 14.Qxh8 Bxh1 15.Qxf8+ Kb7 ; 8...Nc5?! 9.Nxf7 Kxf7 10.Bxb7 Nxb7 11.Qf3+ Kg8 12.Qxb7 Qd5 13.Qxd5 exd5 14.Nf3 ) 9.Qh5 (9.bxc3 Bxg2 10.Rg1 Bb7 и белите са без пешка, без двойка офицери и без рокадо.) 9...g6 10.Qh3 (10.Bxb7 gxh5 11.bxc3 Bg7 (11...Nd7? 12.Bc6 ) 12.Ndf3 ) 10...Bxg2 11.Qxg2 Qd5 ]

8...Nxf2!
Черните обаче също са на ниво и избират най-перспективното продължение!
[не носи успех 8...Nc5? 9.Bxb7 Nxb7 10.Nxf7 Kxf7 11.Qf3+ Qf6 12.Qxb7 Qe5+ 13.Kf1 Qd5 14.Qxc7+ Kg6 15.Kg1 ;
както и 8...Qxg5 9.Nxe4 Qe5 10.Bf4! Qa5+ 11.c3 Bd5 12.Bxc7 ]

9.Kxf2?

Бeлите не намират нищо по-добро от това да вземат пожертваната фигура, но по-силно беше [9.Qe2!? и белите все пак поставят пред черните едни малко по-трудни задачи: 9...Bxg2 но не и (9...Nxh1? поради 10.Nxe6 fxe6 11.Bxb7 Nd7 12.Qxe6+ Be7 13.Bxh1 и белите, макар и с качество по-малко, имат значителна компенсация поради несигурното положение на черния цар;
a 9...Qxg5
води по-скоро до равна игра след 10.Bxb7 Nxh1 11.Qe4 Nxg3 12.hxg3 Qxg3+ 13.Kd1 Bc5 14.Bxa8 ) 10.Nxf7 Kxf7 11.Qxf2+ Kg6 12.Qxg2 Qd5 ; 9.Qh5 g6 10.Qe2 Bxg2 11.Qxf2 Qxg5 12.Qxg2 ]

9...Qd4+!
Именно това е най-силният ход, но печелеше и [9...Bc5+ 10.Kf1 Bxg2+ 11.Kxg2 Qxg5 , no ne i; 9...Qf6+? 10.Bf3 ili (10.Ngf3 i chernite ostavat bez figura) ]

10.Kf1?
белите избират ход, след който твърде бързо ще бъдат принудени да признаят своето поражение. По-дълга, но пак не особено успешна съпротива можеха да окажат белите след : [10.Ke2 Bxg2 (10...Ba6+ 11.c4 ) 11.Rg1 Qe5+ 12.Kf2 Bd5 13.Ngf3 Bc5+ 14.Kf1 Qf6 - без две пешки и без рокадо.]

10...Ba6+ 11.Ke1??
[11.c4 Bxc4+ ]

11...Qe3+ и белите се предават поради неизбежния мат. 0-1


Кратка партия с дълготрайна поука: никога не се отпускай, дори когато играеш вариант, който познаваш добре - винаги има какво още да научиш, защото ако не го научиш, ще се намери противник, който да те накара да го научиш.
counter.search.bg image