ПУБЕРТЕТ
Пубертет е периодът от развитието на човека, фаза, при която детето преминава, за да се развие във възрастен индивид. Това е процес, който продължава години и е свързан с редица физиологични, емоционални и интелектуални промени. Така както представителите на по-нисши класове от животинския свят преминават през различни етапи в своето развитие, докато достигнат половото си съзряване, наречено имаго, така и човекът изживява своята метаморфоза, която да го превърне в способен да се възпроизвежда индивид.
В научните среди въпросът кога точно започва и кога свършва пубертетът е все още спорен. Според едни учени, край на пубертета се слага с половото съзряване. Други пък смятат, че краят е тогава, когато индивидът се оформи и полово, но и психически като възрастен човек.
Продължителността на пубертета е строго индивидуална и не могат да бъдат давани някакви прогнози, тъй като това е процес, който променя човека както физиологично, като го прави годен за възпроизводство, така и процес, засягащ духа.
При момчетата вторични полови белези са – мутиране на гласа (гласът става по-нисък с една октава, по-басов, добива мъжки тембър), поява на окосмяване по тялото – първо около интимните части, след това по тялото и лицето и накрая по гърдите), израстване на половите органи със започване на тяхната функция, поява на брада, закаляване на костната структура, натрупване на мускулна маса.
При момчетата скоро след началото на пубертета, започват промени в гласа. В началото гласът звучи странно, дори по-пискливо. Промяната му не е рязка, а става постепенно за месеци. Медицинската история пази случаи на мъже, които са имали съвсем нормално полово развитие, но гласът им не е мутирал.
Преди всичко пубертетът е игра на хормони, които са основните „заподозрени” за гореспоменатите промени. В развитието участват и са от значение множество хормони. И при двата пола най-важна роля за растежа има хормонът соматропин, който отговаря за цялостното израстване на организма и се отделя от хипофизната жлеза. Половите хормони са тестостерон при мъжете и естроген при жените. Освен това има още някои „спомагателни” хормона — пролактин (спомагащ развитието на млечните жлези), дихидротестостерон, който пък спомага израстването на брада при момчетата и който се отделя от простатната жлеза. Особено полезен за съзряването през пубертета е следобедният сън, при който се отделят голямо количество хормони.
Понякога през пубертета се получава дисбаланс в нивата на определени хормони, което води до някои неприятни козметични дефекти, като например хирзутизъм (лицево и телесно окосмяване от мъжки тип при момичетата) или гинекомастия (оформяне на женски тип гърди при момчетата). Но тези състояния се лекуват при навременна намеса. Освен това хормонални проблеми могат да забавят пубертета. Всички отклонения през пубертета трябва да бъдат следени внимателно от специалист, защото при добро лечение, те ще бъдат излекувани. За целта се използват хормонални препарати.
Пубертетът е свързан и с редица социални проблеми. Много от децата остават неразбрани от родителите си и от обществото. Често физическата промяна става прекалено бързо и телата временно стават несъразмерни, което създава комплекси на подрастващите. Момчетата често страдат от спадащия понякога рязко немутирал глас.
Освен физическата метаморфоза, психиката на индивида се променя. Детето вече става мъж или жена. Инфантилното поведение започва да отстъпва. Навиците, интересите и изобщо начинът на живот се променят. Започва сексуалното влечение, появява се либидо.
Пубертетът е една от най-важните фази в човешкия живот. Тя променя човека от дете към възрастен индивид, способен да се възпроизвежда. Пубертетът е труден и за самия индивид и за околните. Ето защо родителите трябва да бъдат по-търпеливи със своите деца, защото „танцът на хормоните” е неконтролируем процес.
На възраст от 14 до 18 г. в България физическите лица са непълнолетни: сключват сделки със съгласието на своите родители и при наличие на нормална вменяемост носят смекчена наказателна отговорност.
От какво най-често боледуват шахматистите?
28 мнения
• Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
Re: От какво най-често боледуват шахматистите?
от Doctor Galevski » Сря Апр 24, 2013 2:43 pm
- Doctor Galevski
- Мнения: 85
- Регистриран на: Чет Дек 22, 2011 6:32 pm
Re: От какво най-често боледуват шахматистите?
от Doctor Galevski » Сря Май 08, 2013 3:43 pm
ДЕМЕНЦИЯ
Деменцията е неврологично заболяване, което се отличава с влошаване на умствените способности, нарушена концентрация и др.
Деменцията почти винаги започва със загуба на краткосрочната памет, а след това се развиват нарушения в още една или няколко когнитивни функции. Буквалният превод на думата деменция от латински означава „без ум” (лат. Dementia).
Деменциите могат да настъпят остро, напр. след травма, инфекции, мозъчен инсулт и др., но по-често те са в резултат на хронични и прогресиращи заболявания, водещи до пълна инвалидизация на болния.
Причините за деменция могат да бъдат от различно естество – съдови, инфекции, травми, интоксикации, тумори, генетични, метаболитни и др.
Деменциите се лекуват от лекар сред предварително поставена диагноза. От голямо значение е правилно поставената диагноза, тъй като поведението на лекаря и лечението на различните видове деменции се различават.
Ранното откриване на заболяванията и адекватното им лечение води до прекратяване или забавяне на прогреса на заболяването.
Деменцията е неврологично заболяване, което се отличава с влошаване на умствените способности, нарушена концентрация и др.
Деменцията почти винаги започва със загуба на краткосрочната памет, а след това се развиват нарушения в още една или няколко когнитивни функции. Буквалният превод на думата деменция от латински означава „без ум” (лат. Dementia).
Деменциите могат да настъпят остро, напр. след травма, инфекции, мозъчен инсулт и др., но по-често те са в резултат на хронични и прогресиращи заболявания, водещи до пълна инвалидизация на болния.
Причините за деменция могат да бъдат от различно естество – съдови, инфекции, травми, интоксикации, тумори, генетични, метаболитни и др.
Деменциите се лекуват от лекар сред предварително поставена диагноза. От голямо значение е правилно поставената диагноза, тъй като поведението на лекаря и лечението на различните видове деменции се различават.
Ранното откриване на заболяванията и адекватното им лечение води до прекратяване или забавяне на прогреса на заболяването.
- Doctor Galevski
- Мнения: 85
- Регистриран на: Чет Дек 22, 2011 6:32 pm
Re: От какво най-често боледуват шахматистите?
от Doctor Galevski » Сря Май 22, 2013 3:04 pm
ШИЗОФРЕНИЯ
Шизофрения – /психическо заболяване, което се характеризира с раздвояване….
Човешка душа! Човешки дух! Човешка психика! Все отвлечени, нематериални, за някои имагинерни характеристики на човешкото същество, което е свикнало да приема външния свят материално! За него реално е: ухо да чуе, око да види, ръка да пипне, болка да усети! Трудно обяснимо е обаче, как се радва, скърби, мрази, обича, силни думи изрича! Душевна потиснатост, духовна съсредоточеност, отпусната чувственост, емоционална разпуснатост – това са все различни състояния на нервната система, които във възходящ ред са приоритет на трите “П”: Педагогика, Психология, Психиатрия. Всяка от тези науки разглежда проблема от различен ъгъл. Педагогично, психологично, психиатрично! Първата възпитателно, втората определително, третата съдържателно. Но нито една от трите-двигателно! Аналогично на мъртвата материя, в която циркулират електрони, неутрони, позитрони, мезони,…така и тук се движат неврони,…И тук, влизайки съдържателно навътре в материята, науката върви към “Безкрайно малкото”. Всяко малко се състои от още по-малки!
Това обаче се отнася до строежа на така наречената мозъчно-нервна система, не и до нейното функциониране. Кое я стартира? Защо функционира? С какво гориво се захранва! Не материята-с храната през устата, а душата с нейните различни чувствени изпълнения? След смъртта на човек, системата я има, но чувствителността отсъства. Душата я няма. Стартерът и горивото, които задвижват системата някой ги е взел, от човек ги е отнел. И човек от “пръст” се превръща в тленна пръст! Тленното го има, нетленното го няма! При раждането му е дал, при смъртта го е отнел! Явно, тя му е даденост и като такава, човек е длъжен да се грижи за нея. Да я обича и почита. Да я използва позитивно и градивно, а не негативно-регресивно-репресивно.
Дву-личност
Две личности в едно тяло! Двама човека с едни пръстови отпечатъци! Две същества с една ДНК-спирала! Две съдби в един живот! Така че:
Раздвоението на човешката личност не е божествено-небесна даденост, а е житейско-земна придобитост! То е отклонение от едноличното, разклонение е в двуличното. От здравословно-дадено в болест-отровно придобито?
Двуличието е човешки феномен, при който личността приема две форми на съществуване. Едната личност се изявява при едни обстоятелства по един начин, другата се проявява при други обстоятелства по друг начин, корено различен от първия! Различие, в много случаи прерастващо в противоречие между двете. Едното отрича другото и обратно. Тогава човек губи своето лично! Престава да бъде личност, превръща се в конюнктурно безличие! А веднъж направил първата крачка, много по-лесно прави и втората, третата,…, които го превръщат в безотказно на всяка съблазън същество.
Двуликият човек води двойствен живот! Умен, разумен или безумен е той спрямо чувствено-духовното си изживяване. В кой от двата живота той е с дадената си личност и в кой е с придобитата – след време той самия губи представа за себе си. А едната винаги има приоритет, защото в живота всичко е подредено по важност на съществуване. Това объркване на приоритетите води до нежелани за двуликия човек решения, които той привежда в изпълнение. И греши, след като отказва на дадеността си да се покори! Да бъде едноличен, а не двуличен, многоличен. А ако е раздвоен, много важно е в коя област, коя от личностите се изявява.
Душевно двуличие
Живият живот е даденост, не е придобитост! Човекът, като такъв е даденост, не е маймуно-придобитост. А ако все пак е произлязъл от маймуната, тя откъде води своето начало, се питам? И така до къде, питам материалистите?
Даденост на човека е неговата любознателност, както и средствата, с които да я удовлетвори. Дадена му е мисловно-духовната система, с която човек се развива и усъвършенства. С нея променя и заобикалящия го свят.
Мисъл, дух, психика, съзнание, чувства,…душа са характеристики на нематериалното, нетленното, което движи човешкия живот тук, долу на земята. Много са науките, чиито обект на изследване са тези получени на готово дарове. Да може човек да мисли, да чувства, да живее! Да се развива, твори, усъвършенства. Как обаче той ще ги използува, ето тук е проблема на човечеството. Дали ще има повод да се радва или да скърби, това е изцяло човешки проблем. Дали е доволен от себе си и от какво е недоволен? Дали приоритет му е материално-временното или духовно-вечното? Дали е роб на плътта или е отдаден на духа? На всеки отделен индивид му е дадено право на избор! Каквото избере, така ще живее! Това е основното човешко раздвоение. Между духовното и плътското! Между живот съобразен с десетте Божи Заповеди и живот частично или тотално загърбил ги. Между дадения идеализъм и придобития материализъм. Първият идва Отгоре, от Висините, вторият изплува отдолу, от дълбините. Единият води човека напред и нагоре, другият го връща назад, смъква го надолу.
Човешко двуличие
Човек е несъвършено живо същество и като такова, “нищо не му е чуждо”. Безгрешен, съвършен човек няма и не може да има, така както абсолютна истина, по която се оценяват делата на човек тук, на земята, няма и не може да има. Съществено обаче е дали човек съзнателно, по своя воля греши или несъзнателно придобива вина със своите дела. И което е много важно, скрити за обществото или открити са неговите дела. Основната, а може би и единствена причина за раздвоението на човешката личност е скрито-прикрития от другите, втори човешки живот. Близко до ума е, че човек крие от другите само делата скверни към душата. Светлата душа на показ, тъмната е скрита. Тъмни дела на човек, които вредят на друг човек или на обществото като цяло. Такъв човек е раздвоен човек! Този човек е с болна психика. Болестта му е шизофрения.
Болно днес е българското общество! Шизофренно е!
Шизофрения – /психическо заболяване, което се характеризира с раздвояване….
Човешка душа! Човешки дух! Човешка психика! Все отвлечени, нематериални, за някои имагинерни характеристики на човешкото същество, което е свикнало да приема външния свят материално! За него реално е: ухо да чуе, око да види, ръка да пипне, болка да усети! Трудно обяснимо е обаче, как се радва, скърби, мрази, обича, силни думи изрича! Душевна потиснатост, духовна съсредоточеност, отпусната чувственост, емоционална разпуснатост – това са все различни състояния на нервната система, които във възходящ ред са приоритет на трите “П”: Педагогика, Психология, Психиатрия. Всяка от тези науки разглежда проблема от различен ъгъл. Педагогично, психологично, психиатрично! Първата възпитателно, втората определително, третата съдържателно. Но нито една от трите-двигателно! Аналогично на мъртвата материя, в която циркулират електрони, неутрони, позитрони, мезони,…така и тук се движат неврони,…И тук, влизайки съдържателно навътре в материята, науката върви към “Безкрайно малкото”. Всяко малко се състои от още по-малки!
Това обаче се отнася до строежа на така наречената мозъчно-нервна система, не и до нейното функциониране. Кое я стартира? Защо функционира? С какво гориво се захранва! Не материята-с храната през устата, а душата с нейните различни чувствени изпълнения? След смъртта на човек, системата я има, но чувствителността отсъства. Душата я няма. Стартерът и горивото, които задвижват системата някой ги е взел, от човек ги е отнел. И човек от “пръст” се превръща в тленна пръст! Тленното го има, нетленното го няма! При раждането му е дал, при смъртта го е отнел! Явно, тя му е даденост и като такава, човек е длъжен да се грижи за нея. Да я обича и почита. Да я използва позитивно и градивно, а не негативно-регресивно-репресивно.
Дву-личност
Две личности в едно тяло! Двама човека с едни пръстови отпечатъци! Две същества с една ДНК-спирала! Две съдби в един живот! Така че:
Раздвоението на човешката личност не е божествено-небесна даденост, а е житейско-земна придобитост! То е отклонение от едноличното, разклонение е в двуличното. От здравословно-дадено в болест-отровно придобито?
Двуличието е човешки феномен, при който личността приема две форми на съществуване. Едната личност се изявява при едни обстоятелства по един начин, другата се проявява при други обстоятелства по друг начин, корено различен от първия! Различие, в много случаи прерастващо в противоречие между двете. Едното отрича другото и обратно. Тогава човек губи своето лично! Престава да бъде личност, превръща се в конюнктурно безличие! А веднъж направил първата крачка, много по-лесно прави и втората, третата,…, които го превръщат в безотказно на всяка съблазън същество.
Двуликият човек води двойствен живот! Умен, разумен или безумен е той спрямо чувствено-духовното си изживяване. В кой от двата живота той е с дадената си личност и в кой е с придобитата – след време той самия губи представа за себе си. А едната винаги има приоритет, защото в живота всичко е подредено по важност на съществуване. Това объркване на приоритетите води до нежелани за двуликия човек решения, които той привежда в изпълнение. И греши, след като отказва на дадеността си да се покори! Да бъде едноличен, а не двуличен, многоличен. А ако е раздвоен, много важно е в коя област, коя от личностите се изявява.
Душевно двуличие
Живият живот е даденост, не е придобитост! Човекът, като такъв е даденост, не е маймуно-придобитост. А ако все пак е произлязъл от маймуната, тя откъде води своето начало, се питам? И така до къде, питам материалистите?
Даденост на човека е неговата любознателност, както и средствата, с които да я удовлетвори. Дадена му е мисловно-духовната система, с която човек се развива и усъвършенства. С нея променя и заобикалящия го свят.
Мисъл, дух, психика, съзнание, чувства,…душа са характеристики на нематериалното, нетленното, което движи човешкия живот тук, долу на земята. Много са науките, чиито обект на изследване са тези получени на готово дарове. Да може човек да мисли, да чувства, да живее! Да се развива, твори, усъвършенства. Как обаче той ще ги използува, ето тук е проблема на човечеството. Дали ще има повод да се радва или да скърби, това е изцяло човешки проблем. Дали е доволен от себе си и от какво е недоволен? Дали приоритет му е материално-временното или духовно-вечното? Дали е роб на плътта или е отдаден на духа? На всеки отделен индивид му е дадено право на избор! Каквото избере, така ще живее! Това е основното човешко раздвоение. Между духовното и плътското! Между живот съобразен с десетте Божи Заповеди и живот частично или тотално загърбил ги. Между дадения идеализъм и придобития материализъм. Първият идва Отгоре, от Висините, вторият изплува отдолу, от дълбините. Единият води човека напред и нагоре, другият го връща назад, смъква го надолу.
Човешко двуличие
Човек е несъвършено живо същество и като такова, “нищо не му е чуждо”. Безгрешен, съвършен човек няма и не може да има, така както абсолютна истина, по която се оценяват делата на човек тук, на земята, няма и не може да има. Съществено обаче е дали човек съзнателно, по своя воля греши или несъзнателно придобива вина със своите дела. И което е много важно, скрити за обществото или открити са неговите дела. Основната, а може би и единствена причина за раздвоението на човешката личност е скрито-прикрития от другите, втори човешки живот. Близко до ума е, че човек крие от другите само делата скверни към душата. Светлата душа на показ, тъмната е скрита. Тъмни дела на човек, които вредят на друг човек или на обществото като цяло. Такъв човек е раздвоен човек! Този човек е с болна психика. Болестта му е шизофрения.
Болно днес е българското общество! Шизофренно е!
- Doctor Galevski
- Мнения: 85
- Регистриран на: Чет Дек 22, 2011 6:32 pm
Re: От какво най-често боледуват шахматистите?
от Doctor Galevski » Сря Май 29, 2013 3:02 pm
ПАРАНОЯ
Параноята е психично състояние, характеризиращо се с повишена тревожност и ирационален страх, нерядко със следи на налудност за преследване и/или придружено от вяра в конспирация. Параноята е болестно състояние, при което човек има усещането, че някой непрекъснато го следи и преследва.
В медицината терминът може да означава психично заболяване, характеризиращо се със специфична система от илюзии, без нарушения на когнитивните функции.
Думата произлиза от гръцки език и означава лудост.
ИЗБОРНА ПАРАНОЯ
Гюнтер Огрис, съосновател на австрийската фирма SORA, която ще прави паралелното преброяване на парламентарните избори на 12 май.
Според речника параноята (или лудост, от гръцки) е психическо състояние, характеризиращо се с повишена тревожност и ирационален страх, често придружено от налудност и мания за преследване - всичко това гарнирано с необяснима вяра в теория на конспирацията. Разбира се, има различни степени на това неприятно за отделния човек и близките му състояние. Смята се даже, че всеки човек в отделни моменти от живота си е имал някаква лека форма на параноя.
Българските и световните политици притежават доста от чертите, характерни за параноята. Достатъчно е да си припомним биографиите на такива политически колоси като Ленин, Мусолини, Сталин, Хитлер, Франко, Мао, разните Ким Ир Сен-и и безброй други тоталитарни лидери. Демократичните лидери впрочем също често се оказват параноици, като Чърчил, Рузвелт и Труман са само някои от примерите. Което не остава без последици за световната история.
Параноята може да се отключи от специфични събития. Изборите, особено в демократичните държави, са такова специфично събитие. За разлика от тоталитарните избори, където особена специфика няма. Гласуването там е задължително, а резултатът е известен и в редки случаи пада под 99% в полза на правилната партия начело с правилния фюрер. От 23 години насам изборите в България, особено парламентарните, са все много решаващи и все след тях България уж нямало да бъде същата. За изборите на 12 май това може наистина да се окаже така. Но в по-кротък вариант: България ще си остане същата, но някои партии доста ще се променят, а други направо ще изчезнат.
http://www.politika.bg/article?id=31986
Параноята е психично състояние, характеризиращо се с повишена тревожност и ирационален страх, нерядко със следи на налудност за преследване и/или придружено от вяра в конспирация. Параноята е болестно състояние, при което човек има усещането, че някой непрекъснато го следи и преследва.
В медицината терминът може да означава психично заболяване, характеризиращо се със специфична система от илюзии, без нарушения на когнитивните функции.
Думата произлиза от гръцки език и означава лудост.
ИЗБОРНА ПАРАНОЯ
Гюнтер Огрис, съосновател на австрийската фирма SORA, която ще прави паралелното преброяване на парламентарните избори на 12 май.
Според речника параноята (или лудост, от гръцки) е психическо състояние, характеризиращо се с повишена тревожност и ирационален страх, често придружено от налудност и мания за преследване - всичко това гарнирано с необяснима вяра в теория на конспирацията. Разбира се, има различни степени на това неприятно за отделния човек и близките му състояние. Смята се даже, че всеки човек в отделни моменти от живота си е имал някаква лека форма на параноя.
Българските и световните политици притежават доста от чертите, характерни за параноята. Достатъчно е да си припомним биографиите на такива политически колоси като Ленин, Мусолини, Сталин, Хитлер, Франко, Мао, разните Ким Ир Сен-и и безброй други тоталитарни лидери. Демократичните лидери впрочем също често се оказват параноици, като Чърчил, Рузвелт и Труман са само някои от примерите. Което не остава без последици за световната история.
Параноята може да се отключи от специфични събития. Изборите, особено в демократичните държави, са такова специфично събитие. За разлика от тоталитарните избори, където особена специфика няма. Гласуването там е задължително, а резултатът е известен и в редки случаи пада под 99% в полза на правилната партия начело с правилния фюрер. От 23 години насам изборите в България, особено парламентарните, са все много решаващи и все след тях България уж нямало да бъде същата. За изборите на 12 май това може наистина да се окаже така. Но в по-кротък вариант: България ще си остане същата, но някои партии доста ще се променят, а други направо ще изчезнат.
http://www.politika.bg/article?id=31986
- Doctor Galevski
- Мнения: 85
- Регистриран на: Чет Дек 22, 2011 6:32 pm
Re: От какво най-често боледуват шахматистите?
от Doctor Galevski » Вто Юни 04, 2013 2:38 pm
СОЦИОПАТ
Социопат е разновидност на психопат, човек, който има абнормално или патологично поведение в сферата на социалните взаимоотношения. Такъв човек притежава клинична неспособност да се пригоди и адаптира в човешката среда. В отношенията си с други хора той създава конфликтни ситуации и не се поучава от грешки или неприятни преживявания. Не проявява лоялност дори към близките си. Такъв индивид е неспособен на уважение и не спазва общоприетите норми на поведение. Социопатът никога не изпитва вина, тревога или разкаяние, тези чувства са му непознати, той се държи така, като че ли няма съвест, защото неговите понятия за критическо възприемане на поведението и за добро и зло са силно изкривени.
Обикновено социопатите нямат стойностна система и се отнасят с пренебрежение към такава, както и към цената на човешкия живот. Напълно егоистично, те се опитват да задоволят всяка своя духовна или физическа нужда и потребност. Те лесно изпадат в състояния на гняв или ярост, трудно се владеят, лесно избухват и тази тяхна проява има признаците на обикновена психоза.
Социопат е разновидност на психопат, човек, който има абнормално или патологично поведение в сферата на социалните взаимоотношения. Такъв човек притежава клинична неспособност да се пригоди и адаптира в човешката среда. В отношенията си с други хора той създава конфликтни ситуации и не се поучава от грешки или неприятни преживявания. Не проявява лоялност дори към близките си. Такъв индивид е неспособен на уважение и не спазва общоприетите норми на поведение. Социопатът никога не изпитва вина, тревога или разкаяние, тези чувства са му непознати, той се държи така, като че ли няма съвест, защото неговите понятия за критическо възприемане на поведението и за добро и зло са силно изкривени.
Обикновено социопатите нямат стойностна система и се отнасят с пренебрежение към такава, както и към цената на човешкия живот. Напълно егоистично, те се опитват да задоволят всяка своя духовна или физическа нужда и потребност. Те лесно изпадат в състояния на гняв или ярост, трудно се владеят, лесно избухват и тази тяхна проява има признаците на обикновена психоза.
- Doctor Galevski
- Мнения: 85
- Регистриран на: Чет Дек 22, 2011 6:32 pm
Re: От какво най-често боледуват шахматистите?
от Efreitor Petrov » Нед Юли 28, 2013 5:03 pm
ИНФАНТИЛ
Мъжете-деца - новата болест на обществото
Инфантилът не е в състояние да изгради пълноценна връзка
Егоизъм, самовлюбеност, повишена обидчивост, убеждениеято "аз съм център на света". Позната ли ви е тази ситуация? А инфантила може да разпознаете още в началото, когато вместо "ние", той все казва "аз".
Карл Юнг казва за обществото от началото на XX век, че му прилича на "извънмерно разрастнала се детска градина". От времето, когато философът изрекъл това си определение, са минали повече от 70 години, но изглежда нищо не се е променило към по-добро.
Инфантилността не е особеност на характера, тя е болест на съвременното общество, която засяга все повече хора, независимо от пол, възраст и положение. Психолозите са дали на тази "зараза" по-красиво име - кралска болест, а потърпевшите наричат "инфанти".
Съвременният нед г има различни измерения и изражения: било то повсеместният Хари Потър в ръце на възрастни, или пък вярата, че всичко ще си дойде на мястото от само себе си. Те често чакат знак свише или нещо по-силно и решително от тях, което вместо тях да вземе решение. Така избягват да поемат отговорност. Това е нежеланието да се вземат самостоятелни решения, играта на "вечното дете" - капризно и егоистично.
Психолозите смятат, че инфантилността е резултат от неправилното възпитание във възрастта между 8 и 12 години. Тогава детето трябва да се научи да носи отговорност за себе си и постъпките си. От 13 до 16 г. в детето се формира чувството за положението му на възрастен, изгражда се ценностната система. На 17 човек за пръв път се замисля за мястото си под слънцето и смисъла на битието. През целия си живот той изживява определени преходни периоди, които минават бурно и често променят съзнанието му. Наричат се "кризи на възрастта" и са насочени към промяна на ценностите.
При инфантилите кризата на израстването се проточва през целия живот. Поражда се незабелязано - като се почне с ненаписаните домашни, довършени от мама, връзките на обувчиците, които мама връзва, за да стане работата по-бързо до купищата съдове, оставени в мивката, защото няма време да бъдат измити след ядене. За да излязат по-рано от дома и придобият статут на независми личности, младежите бързо встъпват в брак с надеждата да прехвърлят отговорносттите и решенията на половинката. Често браковете, създадени от две възрастни деца мълниеносно се рушат заради взаимния егоизъм и вечното изясняване на отношенията кой на кого и какво дължи.
Корените на инфантилността са в страха от неуспеха. Мъчителното нежелание да се вземе решение се проточва дълги месеци, понякога години. Инфантилите мислят така: "Защо да търсим изход, когато е по-лесно да следваме съветите или постъпките на останалите?" На много хора именно родителите им избират къде да се учат, какво да работят, с кого да встъпят в брак. Те устройват децата си на постове, ползвайки старите връзки, без да си дават сметка, че "децата" им са вече на 23 или 33.
Според психолозите хората никога не порастват изведнъж във всичко. Ето защо някои напълно завършени в социално отношение личности, постигнали успех в науката или бизнеса, често са напълно инфантилни в останалите сфери от живота.
Много мъже погрешно смятат, че щом имат скъпа кола, луксозен апартамент, престижна работа и семейство са достигнали всичко и повече няма към какво да се стремят. Много от тях забравят, че скъпите играчки съвсем не са показател за израстване на личността. Безусловно, социалните успехи са признание и обществен израз на израстването, но това е само външната фасада.
На 28-30 г. настъпва кризата на повторния избор. Много хора сменят професията си, развеждат се, започват да променят себе си и да си задават въпроса: "Защо правя всичко това?" И ако сега решенията се взимат, за да се направи напук на някого или на съдбата, ако в тях няма сериозно преосмисляне, на 35 животът им отново ще претърпи преврат. Нито социалните успехи, нито финансовото благополучие ще им помогнат, за да се справят с душевния дискомфорт. Само самостоятелно намереният смисъл и самостоятелното решение дават на човека оптимизъм и право в края на живота си да си каже: "Животът ме не беше низ от пропуснати възможности, не го живях напразно. Животът ми бе ярък и изпълнен със смисъл. Време е да пиша мемоарите".
Дали инфантилните мъже са злото на XXI век? На тези, които не вярват в това, може само да се завижда, че им е провървяло и не са станали жертва на техния егоизъм и коварство.
За съжаление те се срещат много по-често отколкото предполагате. Ако си мислите, че това са само разглезените тийнейджъри, проточили това си състояние на хормонален дисбаланс до 25-ата си година, жестоко се лъжете. Възрастта няма нищо общо, целият проблем е във възпитанието. Ще дадем няколко примерни типажа за мъже-инфантили, за да е ясно за какво иде реч.
Тип 1: Капризният мъж
Те са егоистични и безотговорни. Да им говорите, че са такива, е напълно бесмислено. В най-добрия случай ще обвинят вас. Житейска ситуация: той е банков мениджър на 27 г. със стандартна мечта - последен модел BMW. Няма лошо. Тя също има престижна професия, макар и не така добре платена. Един ден влюбената двойка решава да заживее заедно. Но той започва да пести цялата си заплата за колата, а тя пълни хладилника и плаща сметките, че дори му купува и чорапите. А неговото обещание е "Когато купя колата всеки ден ще те карам на работа. Колежките ти ще се пукнат от яд." Бракът им не се превърна в реалност до закупуване на колата, защото тя не издържа на този тормоз повече от години. Защо е инфантил: иска скъпа играчка и е готов да я получи на всяка цена. Навярно като малък се е тръшкал на пода на магазина за сладолед, а мама винаги му е угаждала, за да няма сълзи и крясъци.
Тип 2: Подлият мъж
Напоследък се навъдиха много подлеци, те сплетничат, интригантстват, постоянно се жалват, предявяват претенции и реагират емоционално на всякакви дреболии. "Ако знаех, че ще закъснееш цял половин час, щях да ида на кино с Иринка! - това ти се заявява след като ти му изпрати поне 5 смс-а, за да обясниш, че са те задържали в службата и след като току-що наживо му се извини. Този тип цяла вечер ще ти се сърди и ще го играе жертва. В крайна сметка така ще се увлече в заниманието, че ще обвини теб за всичките си провали в живота. Ако вече имате брак, ще чуваш постоянно: "Не ми върви, откакто съм с теб" или "Не ме повишиха, защото вечер се прибирам вместо да седя до късно в офиса". Подлярът все ще ти заформя скандалчета, ще стига нерядко до истерии, ще те кара да си мислиш за него като за "горкият", а себе си ще обвиняваш в подлост.
Тип 3: Безпомощният мъж
Много разпространен вариант - мамино момче, свикнало да го хранят с лъжичка. Някои 30-годишни представители на това съсловие твърдят, че не знаят как се пуска печката и чакат жена им да се върне, че да им сготви. Ако й се наложи да отиде в командировка - тоз ще умре от глад. Спокойно, това няма да стане, защото мама живее наблизо и той ще иде при нея да си го нахрани.
Тип 4: Самовлюбеният мъж
Те са младо наглед щастливо семейство. Всяка вечер тя го чака с топла вечеря и се усъвършенства в кулинарното изкуство заради него. Глади му дрехите и върши останалата работа по дома. Това защото девойчето било възпитано от мама, че основното й задължение е да се грижи за мъжа си. В един прекрасен ден идилията рухва. В семейството идва дете, а младата майка се разкъсва в грижи към двамата. При това татенцето започва да хленчи: "Повече не съм ти нужен, повече не ме обичаш. На него (детето) му отделяш далеч повече внимание". След няколко месеца "таткото" просто си намира друга жертва под формата на жена, която да стане неговата нова "втора майка".
И така момичета, пазете се. За да изградите една стойностна връзка ви трябва стойностен партньор. А и баба казваше "Кръвта вода не става"...
Мъжете-деца - новата болест на обществото
Инфантилът не е в състояние да изгради пълноценна връзка
Егоизъм, самовлюбеност, повишена обидчивост, убеждениеято "аз съм център на света". Позната ли ви е тази ситуация? А инфантила може да разпознаете още в началото, когато вместо "ние", той все казва "аз".
Карл Юнг казва за обществото от началото на XX век, че му прилича на "извънмерно разрастнала се детска градина". От времето, когато философът изрекъл това си определение, са минали повече от 70 години, но изглежда нищо не се е променило към по-добро.
Инфантилността не е особеност на характера, тя е болест на съвременното общество, която засяга все повече хора, независимо от пол, възраст и положение. Психолозите са дали на тази "зараза" по-красиво име - кралска болест, а потърпевшите наричат "инфанти".
Съвременният нед г има различни измерения и изражения: било то повсеместният Хари Потър в ръце на възрастни, или пък вярата, че всичко ще си дойде на мястото от само себе си. Те често чакат знак свише или нещо по-силно и решително от тях, което вместо тях да вземе решение. Така избягват да поемат отговорност. Това е нежеланието да се вземат самостоятелни решения, играта на "вечното дете" - капризно и егоистично.
Психолозите смятат, че инфантилността е резултат от неправилното възпитание във възрастта между 8 и 12 години. Тогава детето трябва да се научи да носи отговорност за себе си и постъпките си. От 13 до 16 г. в детето се формира чувството за положението му на възрастен, изгражда се ценностната система. На 17 човек за пръв път се замисля за мястото си под слънцето и смисъла на битието. През целия си живот той изживява определени преходни периоди, които минават бурно и често променят съзнанието му. Наричат се "кризи на възрастта" и са насочени към промяна на ценностите.
При инфантилите кризата на израстването се проточва през целия живот. Поражда се незабелязано - като се почне с ненаписаните домашни, довършени от мама, връзките на обувчиците, които мама връзва, за да стане работата по-бързо до купищата съдове, оставени в мивката, защото няма време да бъдат измити след ядене. За да излязат по-рано от дома и придобият статут на независми личности, младежите бързо встъпват в брак с надеждата да прехвърлят отговорносттите и решенията на половинката. Често браковете, създадени от две възрастни деца мълниеносно се рушат заради взаимния егоизъм и вечното изясняване на отношенията кой на кого и какво дължи.
Корените на инфантилността са в страха от неуспеха. Мъчителното нежелание да се вземе решение се проточва дълги месеци, понякога години. Инфантилите мислят така: "Защо да търсим изход, когато е по-лесно да следваме съветите или постъпките на останалите?" На много хора именно родителите им избират къде да се учат, какво да работят, с кого да встъпят в брак. Те устройват децата си на постове, ползвайки старите връзки, без да си дават сметка, че "децата" им са вече на 23 или 33.
Според психолозите хората никога не порастват изведнъж във всичко. Ето защо някои напълно завършени в социално отношение личности, постигнали успех в науката или бизнеса, често са напълно инфантилни в останалите сфери от живота.
Много мъже погрешно смятат, че щом имат скъпа кола, луксозен апартамент, престижна работа и семейство са достигнали всичко и повече няма към какво да се стремят. Много от тях забравят, че скъпите играчки съвсем не са показател за израстване на личността. Безусловно, социалните успехи са признание и обществен израз на израстването, но това е само външната фасада.
На 28-30 г. настъпва кризата на повторния избор. Много хора сменят професията си, развеждат се, започват да променят себе си и да си задават въпроса: "Защо правя всичко това?" И ако сега решенията се взимат, за да се направи напук на някого или на съдбата, ако в тях няма сериозно преосмисляне, на 35 животът им отново ще претърпи преврат. Нито социалните успехи, нито финансовото благополучие ще им помогнат, за да се справят с душевния дискомфорт. Само самостоятелно намереният смисъл и самостоятелното решение дават на човека оптимизъм и право в края на живота си да си каже: "Животът ме не беше низ от пропуснати възможности, не го живях напразно. Животът ми бе ярък и изпълнен със смисъл. Време е да пиша мемоарите".
Дали инфантилните мъже са злото на XXI век? На тези, които не вярват в това, може само да се завижда, че им е провървяло и не са станали жертва на техния егоизъм и коварство.
За съжаление те се срещат много по-често отколкото предполагате. Ако си мислите, че това са само разглезените тийнейджъри, проточили това си състояние на хормонален дисбаланс до 25-ата си година, жестоко се лъжете. Възрастта няма нищо общо, целият проблем е във възпитанието. Ще дадем няколко примерни типажа за мъже-инфантили, за да е ясно за какво иде реч.
Тип 1: Капризният мъж
Те са егоистични и безотговорни. Да им говорите, че са такива, е напълно бесмислено. В най-добрия случай ще обвинят вас. Житейска ситуация: той е банков мениджър на 27 г. със стандартна мечта - последен модел BMW. Няма лошо. Тя също има престижна професия, макар и не така добре платена. Един ден влюбената двойка решава да заживее заедно. Но той започва да пести цялата си заплата за колата, а тя пълни хладилника и плаща сметките, че дори му купува и чорапите. А неговото обещание е "Когато купя колата всеки ден ще те карам на работа. Колежките ти ще се пукнат от яд." Бракът им не се превърна в реалност до закупуване на колата, защото тя не издържа на този тормоз повече от години. Защо е инфантил: иска скъпа играчка и е готов да я получи на всяка цена. Навярно като малък се е тръшкал на пода на магазина за сладолед, а мама винаги му е угаждала, за да няма сълзи и крясъци.
Тип 2: Подлият мъж
Напоследък се навъдиха много подлеци, те сплетничат, интригантстват, постоянно се жалват, предявяват претенции и реагират емоционално на всякакви дреболии. "Ако знаех, че ще закъснееш цял половин час, щях да ида на кино с Иринка! - това ти се заявява след като ти му изпрати поне 5 смс-а, за да обясниш, че са те задържали в службата и след като току-що наживо му се извини. Този тип цяла вечер ще ти се сърди и ще го играе жертва. В крайна сметка така ще се увлече в заниманието, че ще обвини теб за всичките си провали в живота. Ако вече имате брак, ще чуваш постоянно: "Не ми върви, откакто съм с теб" или "Не ме повишиха, защото вечер се прибирам вместо да седя до късно в офиса". Подлярът все ще ти заформя скандалчета, ще стига нерядко до истерии, ще те кара да си мислиш за него като за "горкият", а себе си ще обвиняваш в подлост.
Тип 3: Безпомощният мъж
Много разпространен вариант - мамино момче, свикнало да го хранят с лъжичка. Някои 30-годишни представители на това съсловие твърдят, че не знаят как се пуска печката и чакат жена им да се върне, че да им сготви. Ако й се наложи да отиде в командировка - тоз ще умре от глад. Спокойно, това няма да стане, защото мама живее наблизо и той ще иде при нея да си го нахрани.
Тип 4: Самовлюбеният мъж
Те са младо наглед щастливо семейство. Всяка вечер тя го чака с топла вечеря и се усъвършенства в кулинарното изкуство заради него. Глади му дрехите и върши останалата работа по дома. Това защото девойчето било възпитано от мама, че основното й задължение е да се грижи за мъжа си. В един прекрасен ден идилията рухва. В семейството идва дете, а младата майка се разкъсва в грижи към двамата. При това татенцето започва да хленчи: "Повече не съм ти нужен, повече не ме обичаш. На него (детето) му отделяш далеч повече внимание". След няколко месеца "таткото" просто си намира друга жертва под формата на жена, която да стане неговата нова "втора майка".
И така момичета, пазете се. За да изградите една стойностна връзка ви трябва стойностен партньор. А и баба казваше "Кръвта вода не става"...
- Efreitor Petrov
- Мнения: 2386
- Регистриран на: Съб Дек 03, 2011 10:37 am
Re: От какво най-често боледуват шахматистите?
от Efreitor Petrov » Сря Сеп 18, 2013 11:27 am
Направление за специалист
Лекуващият лекар (общопрактикуващ или специалист) е този, който преценява необходимостта от издаване на направление за прегледи и изследвания, съобразно състоянието на пациента. Медицинското направление за консултация или провеждане на съвместно лечение може да се ползва до 30 календарни дни от издаването му.
Срокът за извършване на вторични прегледи от лекар специалист е до 45 календарни дни от датата на извършване на първичния преглед при него. Личният лекар може да издаде направление за консултация или съвместно лечение към всеки специалист, но не и към лекар със същата специалност, към когото вече е издал направление преди изтичането на сроковете на първоначално издаденото. Издаването на ново направление към същия специалист става след изтичането на този срок и след преглед от личния лекар за установяване на необходимостта от повторна консултация. Медицинско направление за консултация и съвместно лечение се издава от личния лекар, но и от лекарите специалисти за консултация с друг специалист и за решаване на проблеми, възникнали в хода на дадено заболяване. / НЗОК - въпроси и отговори
Подобни статии:
Колко талони за преглед от специалист за месец
Достъп до специалист в извънболничната помощ
Права на здравноосигурени за получаване на адекватна медицинска помощ
Брой на вторичните прегледи според НРД 2011
На колко направления за специалист имам право за месец
Безлимитни направления за деца до 18 г
Издаване на направления за специалист
Колко дни важи направлението за специалист
Още от здраве
Храни, които понижават кръвното налягане. Храни срещу високо кръвно
Заплаща ли здравната каса операция при отлепване на ретината
Кои вегетариански храни съдържат пробиотик
Засилeте имунната система
Отпускане лекарства, частично платена рецепта
Какво е Micellar казеинов протеин
Списък на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, частично или напълно заплащани от НЗОК
Списък на храни с ниско съдържание натрий
Фибромиалгия
Как се предписват и отпускат скъпоструващи лекарства?
Най - четено:
Адреси на ТЕЛК
Явяване пред ТЕЛК
Документи за ТЕЛК
Адреси и тел. на РЗОК за цялата страна
Диета за диабетици
Колко дни важи направлението за специалист
Проследяване на бременност
Как се възстановява загубена здравноосигурителна книжка?
Видове екземи
ТЕЛК консултация
http://www.bgstuff.net/zdrave/drugi/770 ... petzialist
Лекуващият лекар (общопрактикуващ или специалист) е този, който преценява необходимостта от издаване на направление за прегледи и изследвания, съобразно състоянието на пациента. Медицинското направление за консултация или провеждане на съвместно лечение може да се ползва до 30 календарни дни от издаването му.
Срокът за извършване на вторични прегледи от лекар специалист е до 45 календарни дни от датата на извършване на първичния преглед при него. Личният лекар може да издаде направление за консултация или съвместно лечение към всеки специалист, но не и към лекар със същата специалност, към когото вече е издал направление преди изтичането на сроковете на първоначално издаденото. Издаването на ново направление към същия специалист става след изтичането на този срок и след преглед от личния лекар за установяване на необходимостта от повторна консултация. Медицинско направление за консултация и съвместно лечение се издава от личния лекар, но и от лекарите специалисти за консултация с друг специалист и за решаване на проблеми, възникнали в хода на дадено заболяване. / НЗОК - въпроси и отговори
Подобни статии:
Колко талони за преглед от специалист за месец
Достъп до специалист в извънболничната помощ
Права на здравноосигурени за получаване на адекватна медицинска помощ
Брой на вторичните прегледи според НРД 2011
На колко направления за специалист имам право за месец
Безлимитни направления за деца до 18 г
Издаване на направления за специалист
Колко дни важи направлението за специалист
Още от здраве
Храни, които понижават кръвното налягане. Храни срещу високо кръвно
Заплаща ли здравната каса операция при отлепване на ретината
Кои вегетариански храни съдържат пробиотик
Засилeте имунната система
Отпускане лекарства, частично платена рецепта
Какво е Micellar казеинов протеин
Списък на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, частично или напълно заплащани от НЗОК
Списък на храни с ниско съдържание натрий
Фибромиалгия
Как се предписват и отпускат скъпоструващи лекарства?
Най - четено:
Адреси на ТЕЛК
Явяване пред ТЕЛК
Документи за ТЕЛК
Адреси и тел. на РЗОК за цялата страна
Диета за диабетици
Колко дни важи направлението за специалист
Проследяване на бременност
Как се възстановява загубена здравноосигурителна книжка?
Видове екземи
ТЕЛК консултация
http://www.bgstuff.net/zdrave/drugi/770 ... petzialist
- Efreitor Petrov
- Мнения: 2386
- Регистриран на: Съб Дек 03, 2011 10:37 am
Re: От какво най-често боледуват шахматистите?
от Efreitor Petrov » Сря Сеп 25, 2013 9:53 am
Полезни ли са нашите малки мании?
Дребни навици с голямо значение...
Ирена Стефанова
Да опознаеш себе си, да бъдеш по-добър и по-грижовен и да намериш своето място в живота - сам или с помощта на своите мании, е само малка част от процеса на самоусъвършенстване. Един известен хуманист е казал: "Животът няма друг смисъл, освен този, който човек му придава сам, разкривайки своите способности".
Малките мании. Темата със сигурност може да предизвика редица провокативни въпроси, защото манията се определя като изключително тежко патологично състояние, което се характеризира с необичаен начин на мислене и крайна енергичност. Тя може да има периоди с различна интензивност, редуващи се с клинична депресия. Понякога са възможни дори и халюцинации...
Но тук става въпрос за тези мании, които са напълно осъзнати и ни помагат да се отпуснем или мобилизираме, или просто да се почустваме по-добре. Можем да се замислим колко от нас започват всеки свой нов ден с чаша горещо силно кафе, или пък си приготвят сандвич всеки път в еднаква последователност. Има дори и такива, които всеки път приготвят багажа си за пътуване по един и същи начин! В това, разбира се, няма нищо смешно, напротив - създава ни комфорт и ни кара да се чувстваме добре.
Всеки психолог би ви посъветвал да дадете израз на своето вътрешно "аз", да позволите на личността да се развива свободно, без да поставяте невидими граници. А нашите мании или неосъзнати навици говорят много за самите нас. Например, подреждането на вещите всеки път по един и същи начин всъщност показва умението на личността да се концентрира. От друга страна осигурява душевно равновесие и чувство на удовлетвореност, ред или контрол над ситуацията.
Малките мании са част от самите нас и ни карат да се чувстваме по-добре
За психиатрите няма съмнение: нашите мании ни улесняват да организираме своето ежедневие, те се превръщат в своеобразен ориентир, благодарение на който по-лесно можем да се адаптираме към промените около нас. Тези навици създават идентичност на личността, т. е. личността съзнава факта, че това е самата тя, осъзнава приемствеността и непрекъснатостта на собственото си съществуване, въпреки всички изменения, които настъпват - независимо дали това ще бъде променена социална позиция, интереси и т. н. Съществуват неоспорими доказателства, които потвърждават тази теза.
Специалистите съветват хората, които изживяват тежки моменти (развод, загуба на работа или приятел), да запазят своите "ритуали" или да си измислят нови. Ставането в един и същи час всяка сутрин, за да има време за чашка кафе би била добра алтернатива. Защото чрез тези незначителни действия, които вършим механично, ние се успокояваме. Те се превръщат в източник на емоции и удоволствия, позволяват ни да се освободим от напрежението или просто да се мобилизираме, за да се справим по-бързо с поставена задача.
Много важно е да поставим граница в рамките на разумното и да запазим тези мании, които наистина ни карат да се чувстваме пълноценно. Защо например да не подреждаме кърпите по цвят в банята, щом като правейки го, едновременно подреждаме и мислите в главата си? Но не би било лошо да се откажем от навика, който ни кара да бързаме към хладилника всеки път, щом се приберем вкъщи.
Понякога невинните навици могат да съживят връзката със семейството или да сближат двойката
Много често дребните навици ни помагат да не прекъсваме връзката си със семейството. Красноречив пример е момиче, което твърде рано е напуснало бащиния дом, да почиства всеки ден или системно да отстранява поувехналите листа от растенията вкъщи по начин, идентичен с този на майка си, или момче, превърнало се вече в мъж, който всеки път мие колата си в един и същи ден, само защото и неговият баща е правил така. По този начин - съзнателно или не, се поддържа жива връзката и се компенсира раздялата.
От друга страна нашите мании понякога могат да вбесят партньора ни, особено когато създават у него впечатление, че те са по-силни от нас. Лесно може да бъде намерено решение на тази ситуация, когато обясните на своя партньор, че несъмнено понякога е глупаво дрехите да се подреждат само по един и същи начин, но пък това ви кара да се чувствате по-добре. А споделяйки своите преживявания и вътрешни усещания, няма как да не се почувствате по-близки с човека до себе си.
Не позволявайте обаче те да ви обсебят
Всеки човек си има своите мании - някои от тях могат да бъдат доста глупави, други дори отчайващи, но пък няма нищо лошо в това, след като те носят някакво удовлетворение. Независимо дали това ще бъде поредният чифт обувки във вече доста голямата колекция на дамата, или съвършено новият модел мини количка към колекцията на вече порасналия господин... Но ако се превърнем в тяхна жертва, ако позволим да ни обсебят, животът ни ще бъде помрачен. И не само повече няма да ни носят удоволствие: ние постоянно ще бъдем под въздействието на някакъв тревожен импулс, че не правим нещата, както трябва.
Да мием ръцете си по десет пъти на ден или всеки път да забърсваме уреда във фитнес залата, защото може да е покрит с болестотворни бактерии определено не е нормално и е далеч от границите на разумното. Не е нужно и да трупаме стари вещи и дрехи, превръщайки се в един съвременен Плюшкин. В такъв случай наистина е нужна помощта на психотерапевт.
В заключение можем да обобщим, че е важно да запазим тези навици или мании, които ни създават комфорт и ни карат да се чувстваме уютно в своята кожа, и да елиминираме онези, които не ни доставят удоволствие, а пречат на социализацията и ни създават неудобства.
Ирена Стефанова
Прочети повече: http://www.bb-team.org/articles/3793_po ... z2ftNAaGY7
Дребни навици с голямо значение...
Ирена Стефанова
Да опознаеш себе си, да бъдеш по-добър и по-грижовен и да намериш своето място в живота - сам или с помощта на своите мании, е само малка част от процеса на самоусъвършенстване. Един известен хуманист е казал: "Животът няма друг смисъл, освен този, който човек му придава сам, разкривайки своите способности".
Малките мании. Темата със сигурност може да предизвика редица провокативни въпроси, защото манията се определя като изключително тежко патологично състояние, което се характеризира с необичаен начин на мислене и крайна енергичност. Тя може да има периоди с различна интензивност, редуващи се с клинична депресия. Понякога са възможни дори и халюцинации...
Но тук става въпрос за тези мании, които са напълно осъзнати и ни помагат да се отпуснем или мобилизираме, или просто да се почустваме по-добре. Можем да се замислим колко от нас започват всеки свой нов ден с чаша горещо силно кафе, или пък си приготвят сандвич всеки път в еднаква последователност. Има дори и такива, които всеки път приготвят багажа си за пътуване по един и същи начин! В това, разбира се, няма нищо смешно, напротив - създава ни комфорт и ни кара да се чувстваме добре.
Всеки психолог би ви посъветвал да дадете израз на своето вътрешно "аз", да позволите на личността да се развива свободно, без да поставяте невидими граници. А нашите мании или неосъзнати навици говорят много за самите нас. Например, подреждането на вещите всеки път по един и същи начин всъщност показва умението на личността да се концентрира. От друга страна осигурява душевно равновесие и чувство на удовлетвореност, ред или контрол над ситуацията.
Малките мании са част от самите нас и ни карат да се чувстваме по-добре
За психиатрите няма съмнение: нашите мании ни улесняват да организираме своето ежедневие, те се превръщат в своеобразен ориентир, благодарение на който по-лесно можем да се адаптираме към промените около нас. Тези навици създават идентичност на личността, т. е. личността съзнава факта, че това е самата тя, осъзнава приемствеността и непрекъснатостта на собственото си съществуване, въпреки всички изменения, които настъпват - независимо дали това ще бъде променена социална позиция, интереси и т. н. Съществуват неоспорими доказателства, които потвърждават тази теза.
Специалистите съветват хората, които изживяват тежки моменти (развод, загуба на работа или приятел), да запазят своите "ритуали" или да си измислят нови. Ставането в един и същи час всяка сутрин, за да има време за чашка кафе би била добра алтернатива. Защото чрез тези незначителни действия, които вършим механично, ние се успокояваме. Те се превръщат в източник на емоции и удоволствия, позволяват ни да се освободим от напрежението или просто да се мобилизираме, за да се справим по-бързо с поставена задача.
Много важно е да поставим граница в рамките на разумното и да запазим тези мании, които наистина ни карат да се чувстваме пълноценно. Защо например да не подреждаме кърпите по цвят в банята, щом като правейки го, едновременно подреждаме и мислите в главата си? Но не би било лошо да се откажем от навика, който ни кара да бързаме към хладилника всеки път, щом се приберем вкъщи.
Понякога невинните навици могат да съживят връзката със семейството или да сближат двойката
Много често дребните навици ни помагат да не прекъсваме връзката си със семейството. Красноречив пример е момиче, което твърде рано е напуснало бащиния дом, да почиства всеки ден или системно да отстранява поувехналите листа от растенията вкъщи по начин, идентичен с този на майка си, или момче, превърнало се вече в мъж, който всеки път мие колата си в един и същи ден, само защото и неговият баща е правил така. По този начин - съзнателно или не, се поддържа жива връзката и се компенсира раздялата.
От друга страна нашите мании понякога могат да вбесят партньора ни, особено когато създават у него впечатление, че те са по-силни от нас. Лесно може да бъде намерено решение на тази ситуация, когато обясните на своя партньор, че несъмнено понякога е глупаво дрехите да се подреждат само по един и същи начин, но пък това ви кара да се чувствате по-добре. А споделяйки своите преживявания и вътрешни усещания, няма как да не се почувствате по-близки с човека до себе си.
Не позволявайте обаче те да ви обсебят
Всеки човек си има своите мании - някои от тях могат да бъдат доста глупави, други дори отчайващи, но пък няма нищо лошо в това, след като те носят някакво удовлетворение. Независимо дали това ще бъде поредният чифт обувки във вече доста голямата колекция на дамата, или съвършено новият модел мини количка към колекцията на вече порасналия господин... Но ако се превърнем в тяхна жертва, ако позволим да ни обсебят, животът ни ще бъде помрачен. И не само повече няма да ни носят удоволствие: ние постоянно ще бъдем под въздействието на някакъв тревожен импулс, че не правим нещата, както трябва.
Да мием ръцете си по десет пъти на ден или всеки път да забърсваме уреда във фитнес залата, защото може да е покрит с болестотворни бактерии определено не е нормално и е далеч от границите на разумното. Не е нужно и да трупаме стари вещи и дрехи, превръщайки се в един съвременен Плюшкин. В такъв случай наистина е нужна помощта на психотерапевт.
В заключение можем да обобщим, че е важно да запазим тези навици или мании, които ни създават комфорт и ни карат да се чувстваме уютно в своята кожа, и да елиминираме онези, които не ни доставят удоволствие, а пречат на социализацията и ни създават неудобства.
Ирена Стефанова
Прочети повече: http://www.bb-team.org/articles/3793_po ... z2ftNAaGY7
- Efreitor Petrov
- Мнения: 2386
- Регистриран на: Съб Дек 03, 2011 10:37 am
Re: От какво най-често боледуват шахматистите?
от Doctor Galevski » Сря Окт 16, 2013 2:49 pm
Биреното коремче повишава опасността от деменция
Хората с много мазнини в областта на корема са изложени на 3,5 пъти по-голям риск да страдат от загуба на паметта и деменция на късна възраст, установиха американски учени.
Те открили, че хората с много мазнини по корема имат по-ниски нива на протеина, който контролира усвояването на мазнините от черния им дроб. Протеинът PPARalpha контролира усвояването на мазнините в черния дроб, но също така се среща в центъра, контролиращ паметта, хипокампуса, и отговаря за паметта и научаването.
Когато хората страдат от затлъстяване, те първоначално имат ниски нива на PPARalpha в черния си дроб, но впоследствие количествата му намаляват в цялото им тяло, включително в мозъка. Невролози от Университетския медицински център Ръш в Чикаго смятат, че откритието им може да помогне за разработването на инжекция, която да подобрява научаването и паметта при хора с деменция.
Предишни изследвания установиха, че пасивното пушене, сънната апнея, пиенето, диабетът от втори тип и сърдечните заболявания също увеличават риска от деменция.
Хората с много мазнини в областта на корема са изложени на 3,5 пъти по-голям риск да страдат от загуба на паметта и деменция на късна възраст, установиха американски учени.
Те открили, че хората с много мазнини по корема имат по-ниски нива на протеина, който контролира усвояването на мазнините от черния им дроб. Протеинът PPARalpha контролира усвояването на мазнините в черния дроб, но също така се среща в центъра, контролиращ паметта, хипокампуса, и отговаря за паметта и научаването.
Когато хората страдат от затлъстяване, те първоначално имат ниски нива на PPARalpha в черния си дроб, но впоследствие количествата му намаляват в цялото им тяло, включително в мозъка. Невролози от Университетския медицински център Ръш в Чикаго смятат, че откритието им може да помогне за разработването на инжекция, която да подобрява научаването и паметта при хора с деменция.
Предишни изследвания установиха, че пасивното пушене, сънната апнея, пиенето, диабетът от втори тип и сърдечните заболявания също увеличават риска от деменция.
- Doctor Galevski
- Мнения: 85
- Регистриран на: Чет Дек 22, 2011 6:32 pm
Re: От какво най-често боледуват шахматистите?
от Doctor Galevski » Сря Окт 16, 2013 3:10 pm
Вкопчване и страх от загуба
Едно от нещата, които ни пречат да живеем свободно и да се радваме на живота, е вкопчването.
В ежедневието ние неусетно се привързваме към вещите си, към хора, ситуации и места, които си мислим, че ни носят щастие и сигурност. Много от нещата, които имаме сега сме придобили с доста усилия – работата, къща, кола, партньорства, имидж и те са придобили специално значение за нас. Несъзнателно развиваме съзнанието, че ги притежаваме и започваме да градим идентичността си спрямо тях.
Притежанието обаче е тежест, бреме, което ни кара постоянно да се страхуваме от загуба. И най-малката промяна в обстоятелствата ни принуждава да застанем нащрек, да се почувстваме в опасност, че всеки момент могат да ни отнемат “нашето”.
Този страх води до още по-силно вкопчване в нещата, започваме да търсим начини да се презастраховаме срещу въображаемите нападатели, които искат да ни ограбят. По ирония на съдбата, колкото повече се страхуваме, толкова по-голяма е вероятността да загубим. Почти във всички случаи, когато отчаяно се вкопчим в нещо, става така, че го губим.
Дълбоката привързаност създава енергия, която сякаш отблъсква от нас обекта на пристрастеността ни.
Ние не съзнаваме, че с вкопчването в нещата сами се връзваме. Мечтаем за свобода, а си слагаме окови.
Дори и да не загубим това, към което сме привързани, страхът от загуба ни лишава от удоволствието да му се радваме, лишава ни от свободата ни.
В някои случаи ние се вкопчваме в идеята, че точно определена работа, къща, човек и т. н. трябва да са наши и само те могат да ни донесат радост, а когато това не се случи, имаме чувството, че сме ограбени, че постоянно някой ни измъква нещата под носа. Струва ни се, че около нас постоянно дебне “крадец”.
Много от нас се вкопчват в спомените и се определят чрез миналото си. Те не смеят да се “пуснат” от миналите преживявания и това им пречи да оценят днешния ден. Докато не се освободят от мислите за миналото, те остават постоянно вързани.
Достигнал съм до извода, че човек може да е истински щастлив и свободен и да се радва на нещата, които има, само ако може и без тях.
Това разбира се не означава да се откажем от вещите си и това, което имаме, а да не се вкопчваме в тях.
Може би си мислите, че вие не сте пристрастени към нищо.
Но всъщност ние се вкопчваме във всяко нещо, за което казваме: “не мога без него”, “това/той/тя е всичко за мен”, “трябва да го имам на всяка цена”, “само това (ще)ме прави щастлив”.
Как да се освободим от вкопчването, как да спрем този страх, който подкопава удоволствието от живота?
На първо място за да сме свободни, е необходимо да се пуснем, да престанем да стискаме. Колкото повече “стискаме”, толкова повече нещата ни се изплъзват и сякаш изтичат между пръстите ни. Когато се отпуснем и “отворим ръцете си”, те се “напълват”.
Откажете се от притежанието на нещата. Цената на притежанието е прилепването. Знайте, че нищо не е вечно и нищо не е само ваше притежание. Няма как да се страхуваме да не загубим нещо, което не притежаваме.
Живейте в настоящия момент и изживявайте пълноценно всеки миг. Радвайте се на всяко нещо в живота си, но бъдете готови да продължите без него. Животът тече, всичко около нас се променя – едно идва, друго си отива. Понякога е нужно старото да си отиде, за да дойде на негово място новото.
Каквото и да сте постигнали, каквото и да си мислите, че притежавате, помнете, че вие не сте работата си, не сте къщата си, не сте вещите си. Престанете да се определяте чрез тях. Дали ще ги загубите или не, вашата същност остава непроменена.
Търсенето на щастието и сигурност в нещата около нас е илюзия. Когато се държим за тях, ние се държим за илюзията. Ако си мислим, че нещо извън нас може да ни направи щастливи, ние се отказваме от силата си и прехвърляме отговорността върху тях. По този начин се поставяме в много несигурна ситуация. Истинското щастие, истинската сигурност е отвъд притежанието на нещата, то е в самите нас. Когато ние осъзнаваме силата в себе си, няма да имаме нужда от прилепване към външното.
Помнете, че никой не може да ви отнеме това, което по право е ваше. Ако нещо не получите или загубите, значи не е било за вас. Доверете се на своя свят, че ще ви осигури това, което ви е нужно. Когато знаете, че именно вашата нагласа ви носи спокойствие и щастие, когато сте убедени, че каквото и да се случи, ще се справите, никой и нищо не може да бъде заплаха за вас.
Учете се да давате и да се разделяте с дребни неща, без които “не можете”. В началото може да ви изглежда страшно, но ще видите, че всъщност можете да продължите и без тях. В природата всичко се намира в движение, нищо не е в застой и именно когато се освободите от прилепването, получавате всичко.
Едно от нещата, които ни пречат да живеем свободно и да се радваме на живота, е вкопчването.
В ежедневието ние неусетно се привързваме към вещите си, към хора, ситуации и места, които си мислим, че ни носят щастие и сигурност. Много от нещата, които имаме сега сме придобили с доста усилия – работата, къща, кола, партньорства, имидж и те са придобили специално значение за нас. Несъзнателно развиваме съзнанието, че ги притежаваме и започваме да градим идентичността си спрямо тях.
Притежанието обаче е тежест, бреме, което ни кара постоянно да се страхуваме от загуба. И най-малката промяна в обстоятелствата ни принуждава да застанем нащрек, да се почувстваме в опасност, че всеки момент могат да ни отнемат “нашето”.
Този страх води до още по-силно вкопчване в нещата, започваме да търсим начини да се презастраховаме срещу въображаемите нападатели, които искат да ни ограбят. По ирония на съдбата, колкото повече се страхуваме, толкова по-голяма е вероятността да загубим. Почти във всички случаи, когато отчаяно се вкопчим в нещо, става така, че го губим.
Дълбоката привързаност създава енергия, която сякаш отблъсква от нас обекта на пристрастеността ни.
Ние не съзнаваме, че с вкопчването в нещата сами се връзваме. Мечтаем за свобода, а си слагаме окови.
Дори и да не загубим това, към което сме привързани, страхът от загуба ни лишава от удоволствието да му се радваме, лишава ни от свободата ни.
В някои случаи ние се вкопчваме в идеята, че точно определена работа, къща, човек и т. н. трябва да са наши и само те могат да ни донесат радост, а когато това не се случи, имаме чувството, че сме ограбени, че постоянно някой ни измъква нещата под носа. Струва ни се, че около нас постоянно дебне “крадец”.
Много от нас се вкопчват в спомените и се определят чрез миналото си. Те не смеят да се “пуснат” от миналите преживявания и това им пречи да оценят днешния ден. Докато не се освободят от мислите за миналото, те остават постоянно вързани.
Достигнал съм до извода, че човек може да е истински щастлив и свободен и да се радва на нещата, които има, само ако може и без тях.
Това разбира се не означава да се откажем от вещите си и това, което имаме, а да не се вкопчваме в тях.
Може би си мислите, че вие не сте пристрастени към нищо.
Но всъщност ние се вкопчваме във всяко нещо, за което казваме: “не мога без него”, “това/той/тя е всичко за мен”, “трябва да го имам на всяка цена”, “само това (ще)ме прави щастлив”.
Как да се освободим от вкопчването, как да спрем този страх, който подкопава удоволствието от живота?
На първо място за да сме свободни, е необходимо да се пуснем, да престанем да стискаме. Колкото повече “стискаме”, толкова повече нещата ни се изплъзват и сякаш изтичат между пръстите ни. Когато се отпуснем и “отворим ръцете си”, те се “напълват”.
Откажете се от притежанието на нещата. Цената на притежанието е прилепването. Знайте, че нищо не е вечно и нищо не е само ваше притежание. Няма как да се страхуваме да не загубим нещо, което не притежаваме.
Живейте в настоящия момент и изживявайте пълноценно всеки миг. Радвайте се на всяко нещо в живота си, но бъдете готови да продължите без него. Животът тече, всичко около нас се променя – едно идва, друго си отива. Понякога е нужно старото да си отиде, за да дойде на негово място новото.
Каквото и да сте постигнали, каквото и да си мислите, че притежавате, помнете, че вие не сте работата си, не сте къщата си, не сте вещите си. Престанете да се определяте чрез тях. Дали ще ги загубите или не, вашата същност остава непроменена.
Търсенето на щастието и сигурност в нещата около нас е илюзия. Когато се държим за тях, ние се държим за илюзията. Ако си мислим, че нещо извън нас може да ни направи щастливи, ние се отказваме от силата си и прехвърляме отговорността върху тях. По този начин се поставяме в много несигурна ситуация. Истинското щастие, истинската сигурност е отвъд притежанието на нещата, то е в самите нас. Когато ние осъзнаваме силата в себе си, няма да имаме нужда от прилепване към външното.
Помнете, че никой не може да ви отнеме това, което по право е ваше. Ако нещо не получите или загубите, значи не е било за вас. Доверете се на своя свят, че ще ви осигури това, което ви е нужно. Когато знаете, че именно вашата нагласа ви носи спокойствие и щастие, когато сте убедени, че каквото и да се случи, ще се справите, никой и нищо не може да бъде заплаха за вас.
Учете се да давате и да се разделяте с дребни неща, без които “не можете”. В началото може да ви изглежда страшно, но ще видите, че всъщност можете да продължите и без тях. В природата всичко се намира в движение, нищо не е в застой и именно когато се освободите от прилепването, получавате всичко.
- Doctor Galevski
- Мнения: 85
- Регистриран на: Чет Дек 22, 2011 6:32 pm
28 мнения
• Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта